Защо искам да работя в чужбина – ІІ

07.04.2013 18:01

Ако си пропуснал шанса си да поработиш в чужбина в  неангажиращата възраст между 20 и 30 , но усещаш, че нещо все те тегли извън България, не се тревожи – това не е синдром, а напълно заслужен начин на мислене. С 10-ина години опит зад гърба си, ти вече си специалист и очакваш с теб да се отнасят като такъв. Причините за това са повече от ясни, и тук ще изброим някои от тях:

Назад

„Вече знам много – и искам да науча повече!“

Знаеш всичко необходимо, за да се справяш с работата си повече от прекрасно. По-младите ти колеги се учат от теб и те гледат с респект. Всичко това, разбира се, е чудесно и много хора продължават по този път чак до пенсиониране. Ако обаче душата ти е неспокойна и жадна за нови знания и постижения, каквито твоята позиция не може да ти предложи, работата в чужбина е логична алтернатива. Не само защото ще помогне на кариерното ти развитие, а и защото трудът ти ще бъде оценен подобаващо.

„Искам да получа това, което ми се полага“

Уви, така е. Малко са българските фирми, които могат да ти предложат адекватно на знанията и опита заплащане. За сметка на това, ако обърнеш поглед към останалата част от Европа, ще откриеш, че специалистите са високо ценени кадри, а повечето компании не биха пожалили средства, за да привлекат точното попълнение в екипа си.

„Все още ми се пътува!“

Независимо на каква възраст си, ако си роден пътешественик, възможността за работа в чужбина вероятно ще ти се стори като поредното приключение, което си струва риска. Защото знаеш, вече си опитал и доказал, че рискът винаги си струва.
 

Нищо не те спира - изискват се само желание, хъс и професионализъм!

Не са открити коментари.

Нов коментар